Кое прави един учител добър? Знанията, които преподава, или търпението, с което го прави? Умението да разбира различното темпо на всяко дете, или отношението, с което кара учениците да се чувстват видени, чути и уважени? Кои са учителите, които помним през целия си живот?
Разговор на Огнян Терзиев и Сияна Чичинова със заместник-кмета по образование и социални дейности на Община Бургас, г-н Михаил Ненов.
Огнян Терзиев: Господин Ненов, според Вас кои са най-важните ценности, които трябва да проявява един добър учител днес?
Михаил Ненов: Според мен най-важната ценност за един учител е, на първо място да не забравя, че и той е бил ученик. Да не очаква от всички да знаят всичко, защото всеки човек се учи постоянно и това е процес. Да бъде търпелив и да се стреми всяко дете да разбере онова, което преподава и наистина да ви даде възможност всеки със своето темпо, със своя стил и със своите качества да премине през знанието.
Сияна Чичинова: Училищните ни ценности във Френе са уважение, сътрудничество, творчество, адаптивност, откритост и доверие. Кои от тях бихте избрали като най-близки до Вас и как ги проявявате в работата си?
Михаил Ненов: Наричаме ценностите „ценности“, защото са ценни. Как да избере човек от пет ценни неща най-ценното? Много е трудно.
За мен търпението и доверието са взаимосвързани и заедно с адаптивността, са условията между нас да има добра комуникация.
Всеки ден тук при мен влизат много и различни хора. Те очакват от мен да им помогна в ситуации и проблеми, свързани с образованието в детските градини и училищата, където учат децата им; свързани с проблеми, които имат в здравеопазването; проблеми от социален характер, или просто имат нужда от помощ.
Ако не си отворен към тези хора и не ги приемеш с разбирането, че те наистина имат нужда от помощ и да бъдат чути, че имат нужда да им се даде насока, за да могат да решат проблема си, тогава няма как да им бъдеш полезен.
Когато си достатъчно отворен и гъвкав, тогава хората ти се доверяват, защото виждат, че приемаш сериозно нещата, които те изпитват и това, през което преминават.
Понякога човек изпитва страхове, които на другите им се струват ирационални – да речем – паяци. Знаете, че домашните паяци не са опасни, но някои хора се страхуват от тях. Ако подходиш с насмешка към този страх, тогава ти вече не можеш да общуваш с този човек, защото прекъсваш възможността за доверена комуникация с него. Но когато приемеш, че това е негов истински страх, тогава и той ще разбере, че уважаваш неговите чувства и ще можете да работите заедно. Това е и форма на уважение към другия, което за мен е най-високата ценност. Това да признаеш, че другият е важен.
Огнян Терзиев: Има ли учител от Вашето детство, когото още помните? Защо?
Михаил Ненов: Много са, трудно ми е даже да изброя всички. Това са хората, които са проявили уважение към нас, учениците. Доверили са ни се и по този начин ние сме ги заобичали. Сигурен съм, че и вие най-много обичате учителите, които се отнасят към вас с уважение, като към възрастни – не подценяват проблемите ви и страховете ви, а ги приемат съвсем сериозно, каквито са.
Сияна Чичинова: Много Ви благодарим, че отделихте от ценното си време, г-н Ненов!
Михаил Ненов: И аз ви благодаря!
Екип интервюиращи:
Сияна Чичинова
Огнян Терзиев
Иван Пейчев
Цветелина Неделчева
