Селестен Френе (15 октомври 1896 г. – 8 октомври 1966 г.) е виден френски педагог и мислител, селски учител от град Ване, Франция. Преподавателската му дейност започва през 1920 г. Сблъсквайки се с консервативната практика на френското училище и неговите схоластични методи – отделянето на образованието и възпитанието от реалния живот, той се увлича от идеите за „ново възпитание“.

Създаденото в град Пиуи (Франция) през 1935 г. начално училище от Селестен Френе придобива европейска слава. С. Френе е основател и ръководител на “Международната федерация на поддръжниците на новото училище”. Той е основател на няколко педагогически списания, пише педагогически трудове, най-известното от които е “Новото френско училище”.

С. Френе вижда целта на училището не в адаптирането на детето към социокултурната среда, от която е произлязло, а напротив, мечтае да възпита детето като носител на нови идеи и култура, да бъде способно да трансформира средата.

Днес има сдружения и центрове на името на Френе, експериментални площадки, преподавателски екипи в Москва, Санкт Петербург, Набережни Челни, Таганрог, Кисловодск, Кемерово, Самара, Няган. Не може обаче да се каже, че тази педагогика е станала широко разпространена и добре позната. Тя е значително по-малко известна от идеите на Монтесори или Щайнер. Причините за това са много, но основната е: педагогиката на Френе изначално не може да бъде технологизирана.

Училището на Френе е училище, което е общодостъпно за децата, но елитно за учителите. Не всеки може да работи продуктивно в съответствие с тези идеи, въпреки че определени техники и форми на обучение са напълно достъпни за всеки. В това отношение педагогиката на Френе никога не може да стане модерна педагогика.

Какво е направил Френе? 

Той е донесъл малка печатница в училище: две дървени дъски, букви, рамки за тях, валяк с боя … и училището се е променило. Оказва се, че децата обичат да пишат. Точно както обичат да говорят, играят, рисуват, само ако не става въпрос за упражнения за преписване, а за истинско писане. 

Но какво е това – истинско писане?

Истинско писане – “свободно писане”, е когато имаш право да пишеш за каквото искаш: по време на празниците ходихме да видим баба на село; вчера в гората видях кълвач; в неделя с майка ми отидохме в супермаркета… Темите може да са различни, но всичко трябва да е преживяно, а не есе по снимка. 

Няма писане без четец (училищните упражнения не се броят). 

Затова детските текстове се печатат в училищната печатница, вестниците се разпространяват на родителите и се изпращат на приятели в други училища.

Ами грешките? 

Ученикът пише „свободен текст“ – така го нарича Френе. Текстовете се четат на глас пред класа и се избира най-добрият. Този текст се печата, като буквите се подреждат в печатарските рамките на ръка от ученика. Така умението за правилно писане буквално се формира собственоръчно…

Много пъти да виждате една и съща дума, написана правилно, да я събирате от отделни букви-шаблони, да коригирате грешки и, ако е необходимо, да правите специални упражнения върху флаш карти за усвояване на граматически знания – това е естественият начин за изучаване на родния език. Чрез визуална и тактилна памет, чрез опит. Френе нарича този метод „Познание чрез докосване“.

„Редактирането на текст е кралският път към грамотността“, пише той. И не щади сарказъм и ирония относно традиционните методи на преподаване на писане, когато всичко започва с изучаването на правилата и завършва с тестова презентация. Схоластика!

Естествено учене по дисциплини:

Математика

Децата претеглят различни предмети, измерват разстояния в училищния двор, правят прогноза за пътуване до съседен град… 

Естествени науки

Децата отиват да наблюдават как водата замръзва в езерце, изготвят доклади за своите домашни любимци, динозаври, планети от Слънчевата система…

История

Те питат бабите и дядовците за живота преди петдесет години… 

Четене 

Те четат книги (не според програмата – но техните любими!), поставят сценични пиеси, съчиняват стихове и приказки …

Училищна програма

Това е училище, където всеки може да прави каквото иска. Каквото му е интересно, ако трябва да сме по-строги в изказа си. Където няма твърда програма, но има интересни неща за вършене. И в същото време никой не трябва да пречи на работата на друг. Освен това груповата работа се приветства и насърчава. Това е училище, в което знанията не се предоставят готови.

Децата се занимават със занаяти, експериментират, работят с различни книги (в днешно време използват компютърни програми, видеоклипове). И при всичко това “държавната програма” отново се изпълнява. Но без зубрене. Това е съвсем различно училище.

Преподаватели

Решаващият фактор за формиране на личността в педагогическата концепция на С. Френе е личният опит на детето, придобит от него в семейството, в училище, в отношения с другарите му. В същото време той подчертава важната организационна функция на училищния преподавател, значението на неговите рационални учебно-възпитателни методи. Френе е бил за отчетливо разпределение на ежедневието и работния график на учениците, като признава съвместното планиране на работата от учителя и децата.

Учебници

Той е бил принципен противник на използването на учебници в урока, особено в началното училище. По негово мнение учебникът налага на детето логиката на възрастния и не позволява индивидуализиране на обучението. Вместо учебници, той въвежда „свободните текстове“ – малки есета, в които децата говорят за себе си, семейството си, приятели, видяното и чутото по време на разходки и екскурзии, мечти и планове за бъдещето.

Оценки

В своята педагогическа система Френе се отказва от оценките. Той е вярвал, че оценката не може да служи като надежден и точен критерий за знанията на детето, тъй като е трудно за учителя да избегне субективност, случайност или грешка при оценяването. Учебните неуспехи допринасят за комплекса за малоценност на детето.

„Задачата на училището – посочва С. Френе – е да култивира успехите и постиженията на индивида, необходими за неговото самоутвърждаване. Следователно е необходимо да се подчертава успехът на всеки възможно най-често: на един – при четене, на друг – по математика, на трети – при рисуване и на четвърти – организационните му умения.

„Детето свиква да се подчинява на училищните правила без колебание. Подчинявайки се на заповедите, то губи личните си качества, което в основата противоречи на целите, към които се стремим”

 “Ако искаме да формираме свободни хора, не можем да ги тренираме като роби.” (Френе,С., Нова френска школа. – М., – С. 99.)

Причини за отхвърляне на традиционната педагогика и нейната сурова критика: 

• Неразбиране на значението на детството като най-светлия и най-важен период от живота за развитието на личността, оценката му само като подготвителен етап за бъдещия „реален“ живот на възрастен;
• Игнориране на самобитността и оригиналността на детската психика, потискане на естествените творчески импулси на детето;
• Шаблонни методи на преподаване и възпитание, авторитарната роля на учителя.

Култът към информацията 

Важно е да имате знания, но още по-важно е да знаете къде и как да ги получите. Информацията е достъпна в книги, аудио визуални и компютърни медии. За предпочитане е личната комуникация със първоизточника или носителя на информацията. Самоизразяването на личността на детето също е свързано с информация: децата пишат свободни текстове – есета, правят печатарски набор/набиране, изработват шаблони за печат и издават книги.

Уменията за писане и четене се формират въз основа на свободните текстове на децата, които всяко дете пише и чете публично. Класът избира „текста на деня“, поправя грешките в него и всеки пренаписва този текст. Също така всеки може да прави свои собствени допълнения и „редакционни“ промени.

Самоуправление 

В училището се създава т.нар. „училищен кооператив”, в който членуват всички ученици. Кооперативът се ръководи от избран Съвет, който включва няколко ученици и учител. Стопанската дейност на училището е под контрола на Съвета. Съставът на Съвета се подновява ежегодно. Френе не е допускал едни и същи ученици да свикват да бъдат винаги лидери, а други да са все прости изпълнители.

Метод на проектно-базирано обучение

Групата изработва колективни проекти, които се дискутират, приемат и закачат по стените на училището. Педагогът се намесва само когато проектите нарушават свободата на другите. В хода на проекта всеки ученик може да действа по отношение на друг като учител.

Класът

Класът е система, отворена за комуникация и участие на други класове и ученици в нея: децата канят други ученици и класове при себе си, те сами ходят при други класове, кореспондират, пътуват. Насърчават се кооперацията и сътрудничеството, но не и конкуренцията и съревнованието!

Учебен план

Училищните учебници са заменени със специални карти, съдържащи конкретна информация, конкретна задача или тестови въпроси. Ученикът си избира определен набор от карти (индивидуална програма за обучение). Френе е създал прототип на програмираното обучение. С помощта на учителя всеки съставя индивидуален план за обучение, който отразява всички видове негова работа.

Култът към здравето

Грижата за здравето на детето включва дейности, свързани с движение, физически труд, вегетариански режим, методи на природната медицина; най-високата летва тук е хармонията на отношенията с природата.

Концептуални разпоредби в училището на Селестен Френе: 

• ученето е естествен процес, протича естествено, в съответствие с развитието; 
• отчитат се особеностите на възрастта и разнообразието от способности на децата; 
• отношенията между децата и ценностните ориентации в съзнанието им са приоритет на образователния процес;
• голямо внимание се отделя на училищното самоуправление;
• целенасочено се стимулира емоционалната и интелектуална дейност на децата;
• използват се нови материални средства за обучение и възпитание (печатница, ръкописни учебни помагала).

Характеристики на организацията в училището на Френе: 

• няма обучение, но има решение на проблеми, опити, експерименти, анализ, сравнение; 
• няма домашна работа, но постоянно се задават въпроси – у дома, на улицата, в училище; 
• няма занятия от звънец до звънец; 
• няма оценки, но се отбелязва личният напредък – чрез взаимно оценяване между децата и учителите;
• няма грешки – има недоразумения, които след като всички заедно анализират, може вече да се избегнат;
• няма програми, но има индивидуални и групови планове;
• няма традиционен учител, който да организира процеса на обучение, защото учениците сами се учат на форми за организиране на общата работа, проектирана от учителя заедно с децата;
• няма правила, но класът се управлява от приетите от самите деца норми на общуване; 
• учителят не възпитава и не развива никого, но участва в решаването на общи проблеми; 
• няма клас в общия смисъл, но има съобщност между деца и възрастен.

Няма много училища, които работят изцяло според принципите на Френе, но индивидуалните методи и техники се използват широко в обикновените училища. С. Френе е адресирал своите практически препоръки към малко селско начално училище, но идеите му са от значение за всички видове образователни институции.