В часа по Приложен английски в заниманията по интереси шестокласниците разговаряха за ценностите и за това как те се проявяват в училището и ежедневието ни. Децата дадоха примери от своя опит в училищната работа и социалната среда, а след това избраха ценност и я представиха чрез езика на тялото.
Те избраха уважението и сътрудничеството. Уважението към непознат, например, може да бъде изразено чрез едно обикновено здрависване, знак за откритост, учтивост, добри обноски, комуникативност и увереност. Сътрудничеството пък беше представено чрез взаимна помощ. Едно дете носи куп учебници, а друго отваря вратата, за да му помогне. Така децата показаха, че когато задачите са много, можем да разчитаме на подкрепата на околните.
Разговорът естествено ги отведе и към творчеството. Повечето ученици разказаха кога се чувстват най креативни в любимите си занимания и хобита, както и по време на проектни дейности в училище или у дома. Те споделиха, че когато създават и се изразяват свободно, се чувстват щастливи, спокойни и изпълнени.
Всичко това е част от разбирането за адаптивността в педагогиката на Френе, според което ученето следва детето, а не обратното. Чрез опит, проба, грешка и постепенно откриване всяко дете намира своя път, съобразен с неговото темпо, интереси и потребности.
В духа на Френе училището не е място, където детето просто получава знания. То е общност, в която живее, изследва, създава, общува и носи отговорност. Петте ценности, уважение, сътрудничество, творчество, адаптивност и откритост, изграждат един общ дух, в който децата учат заедно, създават, променят се и остават отворени към света.
Адаптивност: „Ученето следва детето, а не обратното.“
Това е естественият метод на Френе, учене чрез преживяване, любопитство и откриване, в което всяко дете има пространство да намери своя начин да участва и да се развива.
