„Ако фокусът ви е върху контрола, значи вече сте загубили битката“
Започвайки от времето, прекарано пред екран и стигайки до тийнейджърските бунтове, лесно можем да се почувстваме така, сякаш децата ни се изплъзват от ръцете. В такива моменти може да ни помогне да се доверим на инстинктите си.
Когато най-големият син на Габор Мате бил на осем години, гневните му изблици до толкова са тревожили родителите му, че те го завели при известния психолог Гордън Нойфелд. В началото той разговарял с Мате и съпругата му Рей. След това разговарял и със сина им Даниел. Накрая им казал следното: “Синът ви няма проблем. Вие имате.” Вместо да имат “проблемно дете“, с което да се справят, Мате и Рей всъщност трябвало да се справят със своето собствено поведение. Мате споделя, че да чуе това откровение, било едновременно “плашещо и овластяващо“.
Близо 20 години по-късно Мате (канадски лекар, писател и психотерапевт) започва съвместната си работа с Нойфелд, за да напише книгата “Дръжте се за децата си” с подзаглавие “Защо родителите трябва да са по-значими от връстниците”. Книгата е преведена на 15 езика и се очаква да бъде представена и на българския пазар от издателство “Кибеа”. На книжния ни пазар се радваме на три от книгите на Мате. Можете да ги видите тук: https://kibea.net/author/3025
Усещането на Мате и Нойфелд, че децата се изплъзват от ръцете на възрастните, превръщайки се в нещо като изгубено поколение, резонира с това на родителите. Особено на тези, които се борят с прекомерното време пред екран на детето си или с отчуждението на тийнейджъра у дома. Според тях това, което родителите трябва да разберат е, че предизвикателното поведение всъщност „не са ред от поведенчески проблеми, а проблем в отношенията“.
В основата на този проблем, касаещ взаимоотношенията, стои нещо, което Нойфелд и Мате наричат „ориентация към връстниците“. Някои възрастни гледат на нарастващата привързаност на детето към връстниците си като знак за съзряване. Според Мате не можем да говорим за това когато тази привързаност измества основната – към хората, които се грижат за теб. И какво трябва да направите, ако сте загубили детето си в полза на връстниците му? “Възстановете взаимоотношенията!”, казва той.
Точно това е направил Мате със собствената си дъщеря, когато тя е била на 15 години. „Реших, просто ще си я върна.“, казва той.
Може ли обаче една връзка да се изгради толкова едностранно – с усилия и желания само от едната страна?
„Е, тя като цяло не беше толкова загрижена дали ще прекарва време с мен или не“, признава Мате. Той е искал да бъде с нея, а на нея ѝ е харесвала идеята да се храни навън, така че веднъж седмично ходели на вечеря в ресторант. Години наред те спазвали уговорката си за тази среща. Мате споделя, че понякога вечерите минавали зле, но на следващата седмица те пак се срещали. Тези вечери се превърнали в свещено за тях място. Отнело години на дъщеря му да се обърне към него за съвет, “което би трябвало да е естественото нещо за нея през цялото време“, казва той. “Но се случи.”
До момента, в който завършва книгата “Дръжте се на децата си“, Мате казва, че лично е направил всяка грешка в книгата. “И имам предвид всяка една грешка в тази книга.“
Някои от тези грешки са специфични, като използването на техниката “тайм-аут” (“излизане в почивка” в друга стая), която Мате отхвърля като “базирана на страх“. Други включват използване на заядлив, ядосан или студен тон; упражняване на дисциплина, промотираща състезаването и съперничеството; пренебрегване на нуждата на децата да прекарваме достатъчно време с него. Ако и вие като мен наскоро сте се чули да заповядвате на дете да си измие зъбите или да си обуе обувките, или сте се сепвали от неучтивостта или отчаянието в гласа си, книгата на Мате ще ви накара да разгледате поведението си в нова светлина.
И така, какво могат да направят родителите, за да се свържат отново с децата си? Ключът, казва Мате, е да се свържете отново с интуицията си и да пренебрегнете книгите, които представят родителството като опит, който трябва да се придобие. “Те са безполезни“, казва Мате.
Дори това да звучи неприемливо, идвайки от някой, който е съавтор на книга за родителство, Мате пояснява, че неговата и мисията на Нойфелд, е да “утвърдят родителските инстинкти“ в моментите, в които срещу тях се извършва културна атака. Съветите бебето да се остави да плаче през нощта или да се изолира дете, което се е държало лошо, са примери за “родителски практики, които пренебрегват инстинктите на родителя“, казва Мате с вълнение. “Говорете с майките и вижте как се чувстват те, когато правят това. Те го правят. Но как се чувстват? Експертите по родителство им казват да игнорират собствените си инстинктивни усещания в момент, в който детето им отчаяно се нуждае от тях“.
Когато стигнем до същественото и започнем да говорим в детайли, инстинктивното родителство звучи доста ясно:
- говорете мило с децата си
- отнасяйте се с тях като с всеки любим човек
- бъдете готови да ги прегърнете
- избягвайте прекомерната употреба на телефона си в тяхната компания
- прекарвайте време с тях
- помолете за добрите им намерения.
Като цяло, представете си, че сте във връзка с тях. “Ако сте свързани с родителските си инстинкти, това са очевидни неща.“, казва Мате. С порастването на децата, тези инстинкти стават все по-трудни за забелязване, още повече за следване.
“Това е, което ми се искаше да бях разбрал като родител по-рано. Да го бях разбрал съзнателно“, казва 75-годишният Мате. “Вземете за пример 10-годишно дете. Колко години ви остават да живеете с него? Да е все още под вашия покрив, под вашата опека? Е, каква е целта ви за тези години?“ Поглеждайки назад към живота си, той казва, че може да види “отгоре”, че целта му тогава е била да бъде успешен лекар с високи професионални постижения. “И така живеех живота си.”
Към всеки родител, който иска да запази връзката с детето си и към тези, които искат да възстановят изгубена такава, той отправя следния съвет: “Дайте си сметка до каква степен структурата на вашия живот подкрепя това ви намерение”.
Предполагам, че се има предвид да работим по-малко часове, но тъй като книгата е изцяло за усъвършенстване на инстинктите, той ще каже само: “Трябва да вземете решение каква част от времето, вложено в трудовия ви живот е съществена и каква влагате по собствено желание, без да е съществена.“ Дори да имате малко време, то може да е от полза: родител, който се прибира късно, може да влезе в стаята на детето, за да навакса случилото се през деня.
Не приемайте отхвърлянето и отказите лично. Дръжте се, бъдете търпеливи. Вие се намирате в процес, в който предразполагате детето да се върне във връзката с вас.
Можете да освободите време през уикендите, което да прекарвате с детето си. Преди всичко създайте атмосфера у дома, която е привлекателна, приканваща към контакт. Ако по-големите деца реагират хладно на това ново вмешателство в отношенията и чувствата, “Бъдете търпеливи“, казва Мате. “Не приемайте отказите лично. Дръжте се. Вие реално “ухажвате” детето си обратно във връзката с вас.“
Голяма част от собствената ни връзка с децата може да се състои в това да тичаме напред-назад, за да проверим дали компютърът е изключен, например. “Преместете фокуса от техниките за контрол на децата и медиите. Върнете се стъпка назад и работете върху взаимоотношенията си“, отговаря Мате. И все пак, когато говорим за взаимоотношения между родител и дете, в които родителят подхожда с най-добри намерения, е трудно да разберем докъде да се упражнява контролът, без да се стига до свръхконтрол.
“Не бихте дали уиски на двегодишно!“, казва Мате. “Това въпрос на контрол ли е? Или това спасява детето от нещо нездравословно?“ Дълбокият му глас се надига: “Когато говорим за контрол, говорим за лидерство. Стане ли контрол, вие вече сте загубили битката“. Силната връзка с детето дава на възрастните властта да ограничават нездравословните привързаности. “Кажете им: Можете да правите това, но само за половин час на ден.“
Дори и да правим точно това, 30 минути екранно време все някак се превръщат в 40. Това обаче не притеснява Мате, който смята, че превишаването с 10 минути е “страхотно”… Това е въпрос на договаряне и показва наличието на свобода в отношенията“.
Идеята, че малко отклонение от нормата може да се счита за успех, носи огромно облекчение за родителите. Не можем да не се запитаме колко от нещата, които са толкова естествени, като ласките и малко свобода, родителите би трябвало да знаят по презумпция, но са се научили – или са били научени – да игнорират. Може би, както казва Мате, всички можем да бъдем “върнати към родителския си инстинкт“.
Дръжте децата близо до себе си: прекарвайте време с тях, когато се събудят, когато се приберат от училище, на семейната трапеза, когато си лягат. Разликата идва от това, че го правите преднамерено и осъзнато. Дори две минути могат да осигурят “доза пълноценна връзка“.
Родителите определят правилата: “Ще разберете кога е препоръчително да преговарят и кога не.“
Обърнете внимание на начина си на взаимодействие. Вместо да крещите или да изпращате съобщения, че е време за вечеря, отидете при децата и говорете с тях. Ако това изисква повече енергия, отколкото имате за даване, Мате настоява, че това не е енергиен проблем, а “проблем в отношението към човека отсреща“.
Не се опитвайте да контролирате. Опитайте се да бъдете лидер – да водите. Ако откриете, че винаги се стига до противопоставяне в отношенията с детето ви, “по-добре не насилвайте проблема, защото само ще създадете конфликт“. Не се опитвайте да контролирате, казва Мате. Работете върху възстановяването на връзката ви.
Отложете даването на мобилен телефон на детето възможно най-дълго. Що се отнася до технологиите, Мате не е склонен да ги препоръчва.
Статията е превод от:
https://bg.bono.odessa.ua/articles/drzhte-decata-si-dnevnik-n.html