Преподаватели от ЧОУ “Селестен Френе” гостуваха на образователния форум “Градът и децата” във Варна

Ролята на педагогическия подход Реджо Емилия

“Въображението може да е всякакво. Като дете, което мисли. Мисли за неща, които ги няма. Как да изглежда, как да го построи…
Мисиш, мислиш и вземеш молив, очертаваш и си представяш как изглежда.
Няма как една идея, която е само в главата, да промени града. Трябва да го направиш наистина.”

Разрешено ли е на децата да трансформират своята среда? 

“Векове наред децата са били част от личния живот на едно семейство, докато обществените дела са били изцяло в ръцете на възрастните. През втората половина на XX век тази представа започва да се променя. Подходът Реджо Емилия е до голяма степен резултат от тази трансформация в разбирането за правата, мястото и ролята на децата, както в градския живот, така и в обществото.” С тези думи заместник-кметът по образованието Павел Попов даде старт на образователния форум “Градът и децата”, организиран от фондация “Калейдоскоп”.

Основна тема беше подходът Реджо Емилия – иновативна педагогика, зародила се в Италия, благодарение на Лорис Малагуци, който променя представите за ролята на децата в обществото.

“Градът е сцена за нашия общ живот и децата трябва да са част от нея”, подчерта Павел Попов. За векове децата са били изолирани от обществените процеси, отглеждани встрани от социалната динамика на града, докато станат възрастни. На този начин на възпитание вече се гледа като на отживелица. Според Попов, след Втората световна война българското общество е преминало през значителни трансформации, подобно на Реджо Емилия, където промяната е била преди всичко педагогическа. В този контекст на децата от най-ранна възраст се гледа като на активни участници в живота на общността.

На форума “Градът и хората” присъстваха преподаватели от екипа на ЧОУ “Селестен Френе”. Те споделиха своите впечатления от участието си и разгледаха значението на ангажираността на децата в социалния живот, както и ролята на тяхното участие във формирането на града като пространство, проектирано с внимание към потребностите на деца и възрастни.

Ани, учител ПГ: 

Вчера се затвърди впечатлението ми, че подходът Реджо Емилия е напълно приложим в различни градове в и извън Италия. Пример за това е “Детската къща” във Варна и самата Община Варна, която вече проявява интерес за сътрудничество, защото една от основните цели на Подходът е поставянето на детето в позицията на активен гражданин още от самото му раждане. Така Община Варна си гарантира силната ангажираност на всеки един от гражданите в този град – от детето, до дядото и бабата на това дете. Основният инструмент за запознаване на общността и жителите на града с това, което децата правят, са изложбите и редовното, активно общуване на децата с хората извън детската градина. Самите деца усвояват знания и умения посредством множеството езици на твореца. Лорис Малагуци, основоположникът на този подход, нарича това “100-те езика, на които детето говори”.

Деси, учител по Архитектура за деца: 

Моето впечатление е за подход на високо доверие към вродената мъдрост на децата, наблюдение и следване на техните мисли и действия, с цел разгръщане на потенциала им. Учене през преживяване в общност/група, в което фокусът е, че всеки е значима част от цяло. Не само езиците на децата са 100, а също подходите на учителите и формите на представяне на детското развитие – това ме вдъхнови най-много. Градовете са възпитани да уважават и ценят детското творчество и оригиналност, дори на институционално ниво. Замислих се за много неща – за търпението и задълбочаването във всяка тема, за ненамесата в творческия процес и мекото фасилитиране. Конференцията ще остави трайна следа в мен и голяма доза вдъхновение, което тепърва ще асимилирам. Книгите по темата са в мен и ще ги споделя с всички във “Френе” . Благодаря за тази възможност! 

Цвети, Къща за деца “Френе”: 

“Ако нямаш нещо, просто си го представяш!” – звучи като мисъл на мъдрец и е точно така. Подходът Реджо Емилия се основава на убеждението, че децата са естествено любопитни, способни и компетентни в активното си собствено учене с уникален потенциал да изследват, експериментират и изразяват своите идеи. Реджо е предизвикателство към всеки възпитател да се превърне във фасилитатор, за да стимулира развитието на социални, емоционални, когнитивни и творчески умения, чрез свободата на изразяване и участие в общество-град-държава-свят. Предизвикателството е към нас, за да възприемем децата като способни и самостоятелни, за да рисуват мечтите си, а всеки техен въпрос да ни води заедно до ново приключение. Видях този свят и искам да живея в него – където детето не просто учи, а създава света около себе си – вълнуваща симфония от сто езика, всяко чувство и мисъл да намира уникален израз.

Марги, учител 2ри клас: 

Подходът Реджо Емилия проповядва цяла нова философия в образованието на децата. Най-много ме впечатли връзката между децата и града, както и възможностите за промяна на различни обществени нива. Всеки детски глас е важен, ценен и приет. Въпросите са естествена част от ежедневието на децата, а благодарение на средата, която се явява основен учител, те имат възможност да откриват отговорите за себе си. Подходът Реджо Емилия е откривателски, хуманен и поставя детето в центъра на обучителния процес. Децата говорят поне 100 езика, а учителите и средата предоставят възможности за реализация на творческия им потенциал.

“Детето не е просто бъдещ възрастен, когото да пазим или обучаваме в контролирана среда”, каза Попов. “То е личност с неограничен потенциал. Нашата задача като възрастни е да създадем среда, която му дава възможност да изрази този потенциал.” В духа на философията на Малагуци, градът се разглежда като модел за общностен живот, в който децата трябва да се включат със собствената си динамика и въображение, изследвайки света около себе си.

Доверието към децата и тяхната способност да допринасят за общността, са в основата на този подход. Той подчерта, че такова отношение формира общество, което уважава индивидуалните различия и развива отговорни личности.